Икономически университет – Варна

Варна е древен град с многовековна история. Градът е бил свидетел на много превратности. Преди повече от 100 000 години, праисторическият човек е открил своя "дом" сред тихите заливи и крайбрежните езера в околностите на днешна Варна. Хилядолетия по-късно по плодородните брегове на днешното Варненско езеро се заражда и процъфтява древна европейска цивилизация, създала най-големия комплекс наколни, "потънали" селища в Югоизточна Европа.

Преди 2600 години преселници от малоазийския гръцки град Милет създават античния Одесос - днешна Варна. Строят се величествени храмове. През всичките 2600 години градът е пресечна точка на култури, религии и митове, възел от пътища, свързващи страни и континенти. Варна и нейните околности са осеяни със знаците на различни епохи, които градът е преживял. уникална приемственост на култури и традиции изгражда културните пластове на съвременния град днес.

Във Варна живее и духът на новия век. Варна е не  само лятна столица на България, а истински модерен и светъл град с европейско излъчване. През лятото градът утроява своето "население". Пъстрото гъмжило от гости превзема улиците, магазините, кафенетата и ресторантите на морската столица. Варна е навярно най-светлият град на България. Нощем е окъпан в разноцветни отблясъци, които придават загадъчно и магнетично изящество на сградите, сякаш са облечени в одежди от светлина.

Варненски халколитен некропол. Най-старото злато на света.

Най-древните златни украшения, около 10 века по-стари от египетските, са открити във Варна през 70-те години на миналия век. При разкопките на уникалния халколитен некропол край Варна (4400 - 4200 г. пр. Хр.) сред гробните дарове, наред с многобройните каменни, медни и глинени предмети, са открити сензационни находки - изработени от високо каратно злато внушителни инсигнии на властта (скиптри, диадеми, нагръдници), изящни култове предмети (златни и костни идоли, маски със златни апликации, златни амулети), изобилие от филигранни златни и медни украшения (гривни, огърлици, обеци, пръстени).

Варненският археологически музей е известен с това, че има в експозицията си най-старото злато на планетата. Златото открито в некропола е 24 карата - но цветът му е прекалено жълт, блед, разминава се с представите за съвременно златно украшение, което има по-топъл или по червеникав цвят, нерядко заради медни примеси. Това е и причината в началото работникът открил златото, да смята, че това не може да е злато. Старото злато винаги е с особен цвят. “Никой не може да имитира цвета на античното злато” казва покойният днес колекционер и търговец на антики бай Желязко Императора. Единственият подобен некропол у нас от същата епоха е в Дуранкулак. Там са намерени около 1000 гроба и около 50 грама златни украшения.

Варненският некропол е поставил една загадка, която все още не може да намери пълно обяснение от учените. Това са т. нар. символични гробове - празни гробове, в които няма скелети, но в тях са разположени предмети като за погребение. Има няколко хипотези за тези гробове. “В гръцката култура е имало обичай да се прави празен гроб на човек, който е загинал далеч и не е било възможно да донесат тялото му. Но защо във Варненския некропол всички символични гробове са толкова богати и има толкова много злато, не е ясно.” Другата хипотеза е свързана с обичаи в древен Египет. Там са правили гробове за богове. Всяка есен погребвали Озирис и Изида, а те възкръсвали напролет. Предполага се, че и у нас може да са съществували подобни обичаи, макар и далеч преди египтяните.

Мястото, на което е открито най-старото злато не може да бъде показано пред света днес, но съкровището може да се види в залите на Варненския археологически музей и е една от големите музейни атракции за туристите.

Побити камъни

Природният феномен "Побити камъни" представлява разкрития на еоценски пясъци, сред които са разположени изправени каменни колони, наподобяващи каменна гора. Най-известна е групата "Център-Юг".Тя е разположена на 18 км западно от Варна. В нея се наброяват около 300 големи и малки колони, високи до 6 м, издигащи се главно южно от шосе Варна - Девня. Най-впечатляващите групи Побити камъни още през 1938 година са сред първите защитени територии в България. По-късно са защитени общо 14 групи с площ 253.3 хектара, а от 2002 г. природната забележителност е обявена като защитена местност.

Легендата за Побити камъни разказва ...

Преди много векове, когато морето е достигало до тези земи, то се охранявало от титани, подчинени на Бога на морето. Близо до това място имало малко селце, в което живеел млад мъж. Един ден Бог му разкрил своето име, с което го обрекъл завинаги да пази тази велика тайна. Затова му дарил безсмъртие, но го предупредил, че ако се изкуши и разкрие името му, отново ще стане простосмъртен. Една ранна сутрин, докато мъжът се разхождал по морския бряг, съзрял невероятно красива местна девойка. Двамата се влюбили от пръв поглед. Когато мъжът се върнал в селото и разпитал местните първенци за нея, те му разказали, че тази девойка е избрана за жена на предводителя на морските титани. Мъжът без страх обещал на титаните, че ако му преотстъпят момичето, ще изпълни едно тяхно желание. А те пожелали да научат името на Бога. Младият мъж избрал да жертва безсмъртието си в името на любовта и бил готов да им разкрие тайната. На следващата сутрин, преди изгрев, той започнал да подрежда титаните по морския бряг, след което им казал: "Аз току що изписах името на Бога с вашите тела".

Бог отвисоко наблюдавал всичко и останал поразен от тази постъпка в името на любовта и решил да накаже титаните. Когато първите слънчеви лъчи озарили брега, морските пазители мигом се превърнали в каменни колони. Скоро след това мъжът тръгнал по брега, за да намери своята любима, и в мига, в който се срещнали и се прегърнали, изпод краката им бликнал извор с чудодейна лековита вода.

Римските терми

Римските терми на Одесос са третите по големина в Европа и най-големите на балканите. Заемат около 7 000 кв. м. те са строени по специфична технология, редуваща каменен зид и пет - шест реда плътни глинени тухли. Вътрешните стълби и сводовете на вратите са оформени от огромни каменни блокове, а на места все още личат фрагменти от великолепни мозайки. Те, заедно с многочислените декоративни мраморни фрагменти, колони и капели, говорят за пищната декорация, с която е била украсена сградата. Термите са работели почти столетие, до края на III век, и освен като място за хигиена са играели ролята на своеобразен клуб за делови срещи и спортни занимания. Преминавайки през просторни зали, създаващи естествена бариера пред студения въздух, посетителите на баните са влизали в огромна зала, наречена палестра. Изключителен интерес и до днес представлява отоплителната система, свързана с двойния под и специалните кухни, които отвеждали някога топлия въздух до покривната конструкция на термите.

Аладжа манастир

Аладжа манастир е най-известният средновековен скален манастир по Българското Черноморие, обитаван от монаси отшелници през XIII - XIV век. Помещенията на манастира са издълбани на две равнища във висока почти 40 метра варовикова скала. На първото равнище са разположени манастирската църква, монашеските килии, трапезарията и кухнята, малка гробищна църква, криптата (костница) и стопанските помещения. Второто равнище представлява естествена скална ниша, в източния край на която е изграден манастирският параклис.

На 600 - 700 м западно от манастира се намира група пещери, известна под името "Катакомбите". Откритите находки - керамика, монети, графити и др. - свидетелстват, че "Катакомбите" са обитавани през раннохристиянската епоха. Началото на системни проучвания на този християнски паметник е поставено в края на XIX век от основоположниците на българската археология - братя Карел и Хермин Шкорпил. От 1906 г. Аладжа манастир функционира като музеен и туристически обект. Обявен за архитектурен паметник на културата от национално значение.

Варненски археологически музей

Варненският археологически музей е сред най-големите музеи в страната. В него се съхраняват едни от най забележителните и най-ценните паметници на световната култура. Паметниците от експозицията и фондовете на музея са база за работа на редица български и чужди специалисти. Експонатите, както и музейните обекти на Аладжа манастир и Римски терми, са едни от най-посещаваните от хилядите туристи по Българското Черноморие.

Варненският археологически музей показва на своите гости частица от блясъка на Българското средновековие. В обновената експозиция може да се видят творби на виртуозни майстори - златари, иконописци и керамици. Експонатите се отнасят към християнския период на Първата и към Втората българска държава (последните десетилетия на IX - X и последните десетилетия на XII - XIV век).

В три обособени експозиционни зали на Археологическия музей-варна е представен варненският енеолитен некропол - най-значимият паметник от това време. Намерен при случайни строителни работи в западната индустриална зона на Варна през 1972 г., той се превърна в сензационно научно откритие, чието значение надхвърля значително границите на праисторията на България.  Особеното място на Варненския некропол се дължи не само на установените разнообразни погребални практики, а и на богатството и разнообразието на находки. Само откритите златни предмети са повече от 3 000 и са с общо тегло над 6 килограма, а разнообразието им е значително - над 38 различни вида. Керамиката - над 650 глинени съда - е доста често срещан гробен инвентар. Сред тях особено място заемат два съда, върху чиято повърхност украсата е нарисувана със златна боя.

Находките като вид, разположение и количество; видовете гробове във Варненския некропол и големият комплекс от потънали селища, както и други факти, дават основание да се приеме, че в района на варненските езера през късната каменно - медна епоха се е зародила първата европейска цивилизация. Количеството злато, намерено във Варненския некропол, надвишава като брой и тегло всички праисторически златни находки от същата епоха, намерени по света, взети заедно.

Музей на Възраждането

Експозицията на Музея на Възраждането във Варна е подредена в старинна сграда, строена в края на XIX век. Използвана за различни нужди (включително и за девическо училище след Освобождението), сега тя е предоставена на музея. Разказва важни моменти от историята на Варна през периода на Възраждането - стопанското развитие на града, създаването  на общината, училището и църковното движение. Показани са също предосвобожденските борби - участието на варненския край в хайдушкото движение, четническите прояви, Априлското въстание и Освобождението.

В една от залите е възстановена обстановка на класна стая на училище от Възраждането. Интересни са чиновете с пясъка, на които децата се учели да пишат буквите, черните плочки за писане и взаимоучителните таблици по четене и математика. Любопитство будят и ордените за похвали и черните плочки за порицание на учениците. Запазена е и оригиналната черна дъска с буквите на българската азбука, подарена на училището в 1861 г.

Музей за нова история на Варна

Музеят за нова история на Варна представя развитието на града като първостепенен пристанищен, търговско-индустриален, културно-просветен, национален и международен курортен и лечебен център в годините 1878 - 1939. Музеят притежава над 16 000 експоната. По-интересните от тях в сферата на индустрията са оригинална печатарска машина от края на XIX век, внесена от Виена, печатарски букви, вестници и книги, издавани във Варна, първият в града тъкачен стан на памукотъкачна фабрика, внесен през 1902 г. от Англия. Сред експонатите са и единственият запазен в страната самар на докер за пренасяне на товари на пристанището, оригинални снимки, отразяващи етапите от строежа на новото пристанище 1895-1906 г., акции и проспекти, отнасящи се до създаването на Българското параходно дружество през 1892 г. Интересни експонати са сребърната копачка и лопатка, с които княз Александър Батенберг прави първата копка на Катедралния храм "Свето Успение Богородично".

Духа на онова време пресъздават обзаведена хотелска стая и гостилница, в която се пазят бутилки с оригинален ликьор от 20-те години на XX век.

Етнографски музей

Етнографският музей се помещава във възрожденска къща, построена около 1860 г. Показва богато разнообразие в културата и бита на населението на варненския край от втората половина на XIX и началото на XX век. На първия му етаж са изложени основните поминъци и занаятите. Сред интересните експонати е старият малък плуг "дьолмеджа", използван за оран на земята до началото на XX век. На втория етаж са показани народните носии, които дават представа за демографския облик на варненския край. Представено е и обредно облекло за Коледа, Петльов ден, Лазаровден.

Варненски катедрален храм - паметник "Свето Успение Богородично"

Разположена в самия център на град Варна Катедралата "Св. Успение Богородично" е един от символите на Варна. Молитвен храм за варненци, и в същото време забележителност в маршрутите на туристите.

Храмът е построен между 1884 г. и 1886 г. по проект на руския архитект Маас от тревненския строител Майстор Генчо Кънчев. За финансиране на строителството се разчитало предимно на дарения. Била разиграна томбола от 150 000 билета по 2 лева, разпродадени в страната и чужбина. Цялата сума по изграждането на храма е 324 542, 88 лева. Храмът е първият в страната, издигнат в памет на загиналите руски и други войни и български опълченци, паднали за вярата и Освобождението на България. Мястото му е избрано лично от княз Александър Батенберг през 1880 г. До края на XIX век е най-голямата църковна постройка в България, а днес е втората по големина. Божията майка е покровителка на града и храмовият празник, 15 август, е обявен за ден на Варна.

Драматичен театър "Стоян Бъчваров"

Сградата на варненския театър е построена по проект на арх. Никола Лазаров, участвал в построяването на софийския Народен театър. На 26 март 1912 г. е положен основният камък. Кметът Иван Церов оценява високото културно значение на театъра и насъщната необходимост от градски театър във Варна. В благородното дело за създаването на театъра участва целия град. След ентусиазираното начало и няколко години затишие след войните, през 1927 г. строителните работи са възстановени. Строежът е завършен от градския архитект Желязко Богданов. На 5 юни 1932 г., сградата е тържествено открита.

Пристанище Варна

Пристанище Варна е разположено на западния бряг на Варненския залив. Пристанище Варна разполага с два терминала „Изток“ и „Запад“, които се намират на около 30 км един от друг. Докато пристанище „Изток“ е разположено на Черно море, пристанище „Запад“ е разположено в най-западната част на Белославското езеро. Неговото проектиране и строеж прелива от XIX в XX век. Влизането в канала за Пристанище Варна е без ограничения. Дълбочината му е около 12.5 м. Важен негов елемент е вълноломът. Двете му части са с дължина 330 м. и 890 м. През 1974 г. Варна се сдобива и с второ пристанище: Варна - запад. Днес товарният му капацитет е 300 т/ч, а тазгодишният товарооборот почти достига 10 млн. т. През 1968 г. е построена и новата Морска гара с 500 м. кейови стени. Честа атракция тук са пристаналите луксозни круизни кораби.

Пристанището от изток се защитава от вълнолом, от вътрешната страна на който е разположена Морската гара. В настоящия си вид тя е построена през 1968 г. като са добавени и половин километрови кейови стени.

Морската градина на град Варна

Морската градина е създадена през 1881 г. по предложение на тогавашния кмет Михаил Колони. Френският паркостроител Мартине планира голям крайморски парк, изпълнен от Антон Новак през 1895 - 1902 г. Градината разполага с открит летен театър, аквариум, делфинариум, зоокът и астрономическа обсерватория с планетариум. Красивият портал на Морската градина е изграден през 1983 г. Морската градина на град Варна е сред символите на града и е обявена за произведение на парковото изкуство. Сред забележителностите на града, които се намират на територията на Морската градина е Музеят на военно-морския флот, който е сред Стоте национални туристически обекта. През 1961 г. е открита зоологическата градина. Първият ѝ обитател е мечокът Максим, който е подарен от моряците от кораба "Георги Димитров". През 1968 г. е построена астрономическата обсерватория. На входа на Морската градина ще видите слънчев часовник, изобразяващ излитащ лебед.

Фарът на нос Галата

Галата е скален нос в България, разположен в североизточния ъгъл на Авренското плато, на около 4 км от Варненското езеро. Нос Галата е сред символите на Варна. Край него се намира квартал „Галата“ и неговите плажове Фичоза и Паша дере. Край носа е запазена красива природа, чист, на места каменист, плаж с възможност за риболов и събиране на миди, както и за къмпингуване. Той е крайна точка на Варненския залив.

Фарът на нос Галата е сред основните навигационни съоръжения по българското черноморие. Започва да работи на 15 август 1863 г. Много кораби и рибарски лодки са намерили спасителния път към пристанището благодарение на него. Историята на фара, неговият вековен летопис е регистрирал не един случай, когато светлините му са връщали надеждите на отчаяни в битките с разгневеното море корабокрушенци. Много легенди разказват за морски битки, станали в близост до този бряг и за спасителните лъчи, дошли от фара на високия нос.

Легенда разказва за морската нимфа Галатея, в която безумно бил влюбен едноокият циклоп Полифем. Тя обаче обичала красивия пастир Акис. Полифем бил обзет от жестока ревност и затова откъртил огромен камък и го хвърлил по Акис. Той обаче се превърнал в бистър поток и потекъл към морето при своята Галатея.

Аспарухов мост

Благодарение на внушителните си размери, Аспаруховият мост се е превърнал в един от символите на град Варна. Открит е преди 30 години. Мостът е дълъг 2500 м., висок е 50 м. и свързва двата бряга на канала море - езеро.Той е част от автомагистрала "Черно море" и средно за денонощие пропуска повече от 10 000 автомобила.

Освен важен транспортен възел Аспаруховият мост е и сборен пункт на търсачите на силни усещания.