Икономически университет – Варна

Преди повече от 100 години – на 1 октомври 1888 г., в България се открива първото висше училище – Висш педагогически курс, което по-късно става Софийски университет. През 1895 г. се създават три основни факултета – историко-филологически, физико-математически и юридически.

Сградата на университета - 20-те години на миналия век

Раждането на българско висше училище е обосновано от обществени аргументи като назрялата нужда от създаването на институция на националната идентичност, обслужваща нацията и нейните практически потребности, която да фокусира в себе си цялостния космос на знанието. Съкровената българска надежда за университет е подхранвана и от твърде прагматични мотиви – подобно висше учебно заведение ще произвежда крайно нужните на държавата чиновници, правни кадри, учители. Някои са убедени, че е по-добре да се създаде само специализирано приложно-техническо училище „за стопанството и индустрията”, както е гласяло известното завещание на братя Евлоги и Христо Георгиеви, а друг вид образование да се получава в европейските университети.

На 23 януари 1904 г. със специален закон за университета държавното висше училище в София се обявява за университет. Името „университет” замества названието „висше училище” и става своеобразен символ, който черпи смисловите си внушения от многовековната традиция, в която е залегнала идеята за истината, за единството на знанието и свободата, за универсума на науката и културата.

Не закъснява и появата на първото българско висше търговско училище. Идеята за създаването му е плод на стопанския и културния подем, характерен за края на първото десетилетие на миналия век, и на нарасналата необходимост от стопанско образование. В началото на ХХ в. гр. Варна се утвърждава като един от основните търговски центрове на България. През 1911 г. ръководителите на Варненската търговско-индустриална камара обмислят възможността да се създаде Висше търговско училище, но избухналата война забавя осъществяването на тази идея. Решение за създаването му се взема през 1914 г. на ХХI сесия на Търговско-индустриалната камара.

Отпуснати са средства за бъдещия университет, но откриването му става на 14 май 1920 г. след решение на ХХV сесия на Варненската търговско-индустриална камара. На тази дата се поставя началото на българското висше икономическо образование. Институционализирането на първото българско Висше търговско училище е осъществено на 28 септември 1920 г. със заповед на тогавашния министър на търговията, промишлеността и труда. Така се създава вторият български университет.

Ръководството на училището се поверява на Върховен училищен съвет. Учебните занятия започват през есента на 1921 г. в сградата на търговската гимназия, чийто трети етаж е построен специално за нуждите на висшето училище. Те се откриват тържествено в актовата зала 101 с благословията на Варненско-Преславския митрополит Симеон. Присъстват членовете на търговската камара, банкери, търговци, индустриалци.

Приветствие поднася и лично цар Борис III:

Отговаряйки на любезната покана на Търговско-индустриалната камара, аз дойдох с радост във Вашия хубав и близък до мен град, за да присъствам при откриването на един институт, предназначен да даде мощен тласък на нашия стопански и културен напредък. Преди всичко, дължа да поздравя търговците, индустриалците и занаятчиите от района на Варненската камара за високопохвалната им инициатива да открият тук една висша търговска школа – “бъдещата Алма матер” за просветените труженици в нашето икономическо поприще. Пропити с високо гражданско съзнание, варненци са били винаги в първите редове на нашия обществен живот. И днес те идат да попълнят една празнота и да удовлетворят една назряла нужда за народното ни стопанство. Още веднъж българинът иде да манифестира своя предприемчив дух и неутолимата си жажда за просвета, усъвършенстване и напредък. След ужасния катаклизъм, който току-що преживя човечеството, целият свят се зае трескаво с пресъздаването на всички ония стопански блага и духовни ценности – придобивки на вековни цивилизации, което кървавото самоизтребление бързо бе разрушило. Макар и болезнено засегнат, трезвият, трудолюбив и енергичен българин не ще остане назад в тоя общ подем на цивилизованите народи. Той напряга здрави мишци и полага грамадни усилия, убеден, че със свещен труд и в благодатен мир ще догони останалото, ще засили стопанската си мощ и ще си осигури едно по-щастливо бъдеще. Едно от главните условия за развитието в по-големи размери на на нашето народно стопанство е засилване на икономическите ни връзки с останалия свят. Това обстоятелство иде да увеличи нуждата от едно висше търговско училище у нас, което, като култивира просветните похвати на международната търговия, ще способства за целесъобразното насочване и използване на българското производство и неговата обмяна. И ние трябва да се поздравим, че новият институт се открива именно във Варна, нашето първо пристанище, защото морето е главната артерия, по която се извършва международната обмяна. От тук учителите, напътвайки и обогатявайки със знания своите ученици, ще им сочат винаги морето – вечният и традиционен път на търговията и взаимното опознаване и сближение на народите. Възпитаниците на тоя нов институт ще има да играят голяма роля не само в търговския ни и стопански живот, но въобще в развоя на целия ни напредък, защото културното развитие на един народ е в пряка зависимост от неговото икономическо процъфтяване. Мен е особено приятно и считам за свой дълг да подкрепя с най-живо съчувствие всички ратници на труда, които работят за увеличението и правилното разпределяне на материалните и морални обществени блага и то именно в тия тъй трудни за Отечеството ни дни. С тия чувства, аз пожелавам горещо на първото висше търговско училище да крепне и се развива, като разпраща по всички кътове на Родината просветени и съзнателни граждани, които да заработят с всички сили за благоденствието и напредъка на българския народ.
 

Протокол № 3. 14 май 1920 г. и речта на цар Борис III

Първият ректор на Висшето търговско училище е радетелят за неговото създаване проф. Цани Калянджиев. Роден е в Лясковец през 1866 г. Завършва гимназия във Варна, учи техническа химия в Московското императорско училище, завършва университета в Цюрих. Пет години живее в САЩ, където работи като химик във фабрика за производство на бои и химикали. През 1896 г. се завръща в България и постъпва като учител по химия в търговското училище в Свищов. Бил е химик в Министерството на търговията, в Дирекцията на народното здраве, преподавател в частното търговско училище в София. През 1904 г. Цани Калянджиев е поканен от Варненската търговско-индустриална камара да помогне за създаването на средно търговско училище в града.

проф. Цани Калянджиев

През 1914 г. по негово настояване е построена сградата на търговското училище и се поставя въпросът за откриване на висше търговско училище. Търговската камара командирова Цани Калянджиев да проучи европейската университетска традиция и да потърси преподаватели. На 14 май 1920 г. във Варна се открива дълго жадуваното висше училище по търговия. Цани Калянджиев е назначен за ректор с научното звание „извънреден професор”. След защита на научен труд е избран за редовен професор по стокознание. До 1933 г. той е ректор на висшето училище. Научното творчество на проф. Цани Калянджиев е посветено не само на химията, стокознанието, стопанското развитие и търговията, а включва редица изследвания по въпросите на общото и професионалното образование. Преди смъртта си, на 28 март 1944 г., той завещава средства на Висшето търговско училище, за да се осъществи несбъднатата му мечта – създаване на научноизследователски институт за стопански проучвания.

Първите преподаватели във Висшето търговско училище са творчески личности, интелектуалци, които стават посредници между европейското културно пространство и едва прохождащата българска стопанска интелигенция. Те идват от Русия, Париж, Будапеща, специализирали са в Берлин, Лайпциг и Мюнхен, Виена, Падуа, Женева, Прага. Сред тях са руските професори Феодор Белмер – професор по счетоводство; професорът по политическа икономия и теория на статистиката Наум Долински; професорът по статистика, икономическа география и финансова наука Оскар Андерсон. Научния авторитет на университета градят преподаватели като Янаки Арнаудов, професор по германска и славянска филология и философия; професорът по френска литература Иван Константинов; поетът Николай Лилиев, преподавал френски език; професорът по финанси Станчо Чолаков, който става и ректор на Висшето търговско училище, а по-късно заема важни държавни постове – министър на просветата, министър на финансите, управител на Българската народна банка; професорът по счетоводство Бойчо Бойчев; професорите Георги Свраков и Иван-Асен Ранков; доцентът по търговска кореспонденция Иван Екимов и още много други.

Първият правилник, първите учебни планове и първите учебни програми на Висшето търговско училище са съставени по аналогична нормативна материя на Берлинското висше търговско училище, което има репутацията на най-модерното за времето си в цяла Европа. Правилникът регламентира подготовката на учители за средните търговски училища и следдипломно обучение на ревизори на търговски книги. До 1936 г. университетът подготвя икономисти с общ профил – счетоводители, финансови и търговски специалисти, а след това се формират два вида специалности – частно и народно стопанство, съществуващи до 1949 г.

Във Варненското висше търговско училище се разработиха по оригинален начин и се създадоха за пръв път у нас редица отрасли на стопанско-финансовите науки, като например земеделска икономия, общинско самоуправление и общински финанси, морско право и пр. Заслужава да се отбележи, че много от нашите стопански и финансови проблеми са били подложени на една научна разработка за пръв път именно в това училище. Благодарение на тая постановка на работата във Висшето търговско училище – Варна, то е успяло да създаде една значителна част от преподавателския и асистентския кадър и освен това дава такъв и за някои от другите научни институти, каквито са Висшето търговско училище в Свищов, Статистическият институт за стопански проучвания в България и др.
 

Това пише през август 1940 г. проф. Станчо Чолаков в уводната статия на вестник „Академически вести“, в която аргументирано защитава законността и първенството на Висшето търговско училище – Варна. Като негов ректор по това време, той подчертава,

че то е първото по рода си у нас и е сравнително с големи заслуги както към българската наука, тъй и към българската практика.
 

До 1925 г. Висшето търговско училище е с двегодишен курс на обучение, каквато е и практиката в повечето европейски висши икономически училища. От учебната 1925/26 до учебната 1936/37 г. то е с тригодишен курс на обучение, а след 1937/38 г. е вече с четиригодишен курс на обучение.

В архива на Икономически университет – Варна се съхранява първата Главна книга на Висшето търговско училище за учебните 1921/22 и 1923/24 г. В нея е отразено студентското състояние на всеки обучаващ се – декларираните задължителни и незадължителни предмети, как е минал полугодието, резултатите от изпитите, заверени с подписа на първия ректор проф. Цани Калянджиев. № 1 в Главната книга е Вълчин Зл. Гериловски, роден на 4 октомври 1898 г. в с. Върбица, Преславска околия. Той е записан за студент въз основа на свидетелство за средно военно образование от Военното на Н. В. училище в София. Издържа се на бащини разноски. Сред изучаваните предмети са били „Политическа аритметика“, „Стопанска история“, „Статистика и стопанска география“, „Стокознание“, „Сметане“ (математика), „Търговско счетоводство“, „Търговска кореспонденция“, „Финанси“, „Френски език“, „Политическа икономия“, „Търговско право“, „Гражданско право“, „Морско право“, „Международно право“, „Банково, фабрично счетоводство“, „Учение за балансите“.

През вековното си съществуване варненската Алма матер сменя няколко пъти името си. До 1938 г. е Висше търговско училище, (известно под името Търговска академия). От 1938 до 1945 г. е Висше училище за стопански и социални науки, а от 1945 до 1953 г. - Варненски държавен университет “Св. Кирил Славянобългарски”. От 1953 до 1963 г. е Висш институт за народно стопанство, който от 1963 до 1990 г. носи името на Димитър Благоев. През 1990 г. с решение на Общото събрание висшето училище е обявено за Икономически университет – Варна, утвърден през 1995 г. от Народното събрание (ДВ, бр. 68/1.VIII.1995 г.).