Икономически университет – Варна

Международна научно-практическа конференция

Катедра "Аграрна икономика"
при Икономически университет – Варна

организира

Международна научно-практическа конференция
„Агробизнесът и селските райони – икономика, иновации и растеж“

12 - 14 октомври 2023 г. //  10:00 ч. // зала 1, онлайн meet.google.com

Имаме удоволствието да Ви поканим да вземете участие в международната научно-практическа конференция “Агробизнесът и селските райони – икономика, иновации и растеж”, организирана от катедра „Аграрна икономика“ в сътрудничество с Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ) и Регионалната агенция за предприемачество и иновации Варна (РАПИВ).

   

Очаквана аудитория на форума са представители на водещи научни организации и университети в страната и чужбина, бизнеса, държавната администрация и НПО, ангажирани с аграрния бизнес.

Участието в конференцията може да е присъствено или дистанционно, като на участниците ще бъде предоставена възможност за различни формати на представяне, дискутиране и споделяне на опит и експертиза, добри производствени и управленски практики. Основен акцент ще се постави върху бизнес инициативата и практиките на аграрния бизнес в селските райони.

ТЕМАТИЧНИ НАПРАВЛЕНИЯ:
  • Устойчив растеж на агробизнеса;
  • Иновации и конкурентоспособност на агробизнеса;
  • Интегрирано развитие на селските райони;
  • Европейски и национални аграрни политики;
  • „Зелена“ икономика;
  • Аграрикономическото обучение и реализацията му на практика.

В рамките на дните 13-ти и 14-ти октомври 2023 г., РАПИВ ще проведе хакатон, насочен към стартъпи в агрохранителния сектор или предприемачески таланти с фокус върху 6-те иновативни области на EIT Food. Практическият аспект на форума  ще позволи участниците и гостите на конференцията да се включат в хакатона, а предприемачите да се възползват от техните резултати от научни изследвания, консултантска експертиза и практически опит.

 

 

ПО-ВАЖНИ СРОКОВЕ:
  • изпращане на заявката за участие в конференцията със заглавие на доклада - 30.09.2023 г.
  • потвърждение за приемането на заявките - 30.09.2023 г.
  • краен срок за внасяне на таксата за участие - 12.10.2023 г.
  • краен срок за изпращане на финалния вариант на докладите - 30.10.2023 г.
ТАКСА ЗА УЧАСТИЕ С ДОКЛАД:
  • 60 лв. на доклад
  • 60 евро на доклад (за участници от чужбина)
  • 30 лв. (за участие с втори доклад)
  • 30 евро (за участници от чужбина с втори доклад)

Таксата за участие включва: пакет с материали от конференцията, публикация на доклад, кафе-пауза, вечеря.

ДАННИ ЗА БАНКОВА СМЕТКА:

Банка УниКредит Булбанк АД
Титуляр: Икономически университет – Варна
IBAN: BG59UNCR70003125161789 (в лева)
IBAN: BG87UNCR70003425163758 (в евро)
BIC: UNCRBGSF

Основание: Участие в конференция на катедра “АИ”; име на участника (ако на участника е необходима фактура, таксата трябва да бъде преведена от юридическо лице с Булстат).

Таксите за банковия превод са за сметка на участника (ците). Сканирано копие от платежния документ, удостоверяващ превода на таксата, се изпраща на електронната поща на конференцията както и пълния текст на доклада.

РАБОТНИ ЕЗИЦИ: български, руски, английски

В конференцията може да се участва максимално с два доклада – лично или в съавторство.

ТЕХНИЧЕСКИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ДОКЛАДИТЕ:
  • Обем на доклада: не повече от 10 страници (А4), включително фигури, графики, таблици и литературни източници.
  • Размер на белите полета на страницата в сантиметри: 2.5 см за всички страни на листа.
  • Страниците не трябва да се номерират и не трябва да имат бележки под линия.
  • Докладите трябва да бъдат написани в .doc или .docx формат (MS Office Word 97-2003 или по-висока).
  • Файлът с доклада трябва да носи името на своя автор (Пример: име_фамилия.doc).
  • Форматиране на текста:

Шаблон на доклада (БГ)                Paper template (EN)

  • Заглавие:  главни букви с удебелен шрифт (bold) центрирано (center) Times New Roman – Size 12; Името на автора(ите) през един празен ред под заглавието, Sentеnce case, Times New Roman – Size 12;
  • Заглавие на англ. език: главни букви и удебелен шрифт Times New Roman – Size 12; Името на автора(ите) на латиница през един празен ред под заглавието, Sentеnce case, Times New Roman – Size 12;
  • Университет / Институт / Организация: Sentеnce case, центрирано (center) Times New Roman – Size 12;
  • Резюме на български език:  до десет реда през един празен ред под името на автора(ите) на английски език – Size 10, двустранно подравнено – Justify;
  • Ключови думи на български език: Size 10, двустранно подравнено – Justify;
  • Abstract на английски език: до десет реда през един празен ред под името на автора(ите) на английски език – Size 10, двустранно подравнено – Justify;
  • Keywords на английски език: Size 10, двустранно подравнено – Justify;
  • JEL code: достъпeн на http://www.aeaweb.org/journal/jel_class_system.html
  • Таблици и фигури: вмъкват се в текста със заглавие на таблица – над таблицата, курсив, дясно подравняване; заглавие на фигура – под фигурата, курсив, центрирано. Таблиците, фигурите и други графични елементи, следва да са вмъкнати и да позволяват редктиране под Microsoft Office.
  • Основен текст: Times New Roman; Size – 12 pt с Paragraph (междуредие) – 1,5 lines и без допълнително отстояние преди и след всеки абзац (0 точки); двустранно подравняване; отстъп в началото на всеки нов абзац – 1,25 см (First line);
  • Цитиране: (само в основния текст, без цитиране под черта) – APA style, Times New Roman; Size – 12 pt с Paragraph (междуредие) – 1,5 lines и без допълнително отстояние преди и след всеки абзац (0 точки); двустранно подравняване;
  • Библиография/Използвана литература: APA style, Times New Roman; Size – 12 pt с Paragraph (междуредие) – 1,5 lines и без допълнително отстояние преди и след всеки абзац (0 точки); двустранно подравняване;

Име на файла: собствено и фамилно име на автора на доклада, разделени с долна черта. Пример: Jhon_Smith.doc или Ivan_Ivanov.docx.

Доклади, които не отговарят на описаните изисквания, няма да бъдат приети.

Научните доклади ще бъдат публикувани в сборник с доклади в електронен формат, издаден от издателство „Наука и икономика“ и индексиран в RePec, CEEOL, Google Scholar и включен в Националния референтен списък на съвременни български научни издания с научно рецензиране.

Доц. д-р Мария Станимирова
                          Председател на организационния комитет                          Катедра "Аграрна икономика"

Доц. д-р Теодорина Турлакова
Ръководител катедра "Аграрна икономика"

   
Ивайло Тодоров
Изпълнителен директор на АЗПБ
Доц. д-р Ралица Жекова
Изпълнителен директор на РАПИВ

Доц. д-р Гергана Славова
Катедра "Аграрна икономика" 

Доц. д-р Таня Георгиева
Катедра "Аграрна икономика"

Гл. ас. д-р Дамян Киречев
Катедра "Аграрна икономика"


Гл. ас. д-р Радмил Николов
Катедра "Аграрна кономика"

Гл. ас. д-р Павлина Иванова
Катедра "Аграрна икономика"

           Докторант Пламен Пенев                            Катедра "Аграрна икономика"

Адрес за кореспонденция:
Варна 9002, бул. “Княз Борис I” № 77
Икономически университет – Варна
катедра “Аграрна икономика”
тел. 0882 164 762
e-mail: kat_ai@ue-varna.bg
Адрес за изпращане на материалите за конференцията:
e-mail: conference_ab@ue-varna.bg
Координатор на събитието:
Гл. ас д-р Дамян Киречев
тел. 0882 164 607, 0899 825 519
e-mail: dkirechev@ue-varna.bg

Сборник с доклади от Юбилейна научно-практическа конференция "Агробизнесът и селските райони - икономика, иновации и растеж", 2021 

"Агробизнесът и селските райони - икономика, иновации и растеж

На 18.06.2021 г. катедра „Аграрна икономика“ отбелязва своята 30-годишнана с Юбилейна научно-практическа конференция „Агробизнесът и селските райони – икономика, иновации и растеж“.

Форумът е организиран с подкрепата на Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ) като съорганизатор на събитието!

Присъствено и дистанционно се включиха повече от 100 участника - представители на научните среди, бизнеса и публичната администрация. Благодарим на всички тях за изключително интересните и актуални доклади и ползотворната дискусия!

Конференцията е прекрасен и вълнуващ повод за всички представители на катедрата, приятели и партньори от университета, сродните висши училища, бизнеса и администрацията да обменим ценни идеи, да установим нови и да развием съществуващите контакти, да скрепим партньорството помежду си.

Вдъхновяващо е да гледаме заедно в една посока!

Сборник с доклади от национална кръгла маса, 2019 

Устойчиво управление на поземлените ресурси – съвременни практики и решения

Национална кръгла маса на тема „Устойчиво управление на поземлените ресурси – съвременни практики и решения“ се проведе на 15 ноември 2019 г. в Икономически университет – Варна. Тя бе организирана от катедра „Аграрна икономика“.  На научния форум се дискутираха актуални въпроси и съвременни проблеми на използването и устойчивото управление на поземлените ресурси в страната, обмениха се мнения между представителите на научните среди, публичната администрация и неправителствения сектор. В обсъжданията участваха представители и експерти от Икономически университет – Варна, Университета за архитектура, строителство и геодезия – София, Областните дирекции „Земеделие“ към Министерството на земеделието и храните във Варна, Шумен и Добрич, Държавен фонд „Земеделие“, Общинските служби по земеделие, Варненската търговско-индустриална камара; Асоциацията на земеделските производители в България; Агенцията за икономическо развитие – Варна; Камарата на независимите оценители – Варна, Контролно-техническата инспекция – Варна; Териториалният областен офис на Националната служба за съвети в земеделието – Варна; „Банка ДСК“ ЕАД, „Агрион Инвест“ АД, земеделски производители и др.

Дискусиите се водиха в два панела:

  • Поземлени отношения и пазар на земята, нормативни изисквания и административни практики;
  • Устойчиво използване на поземлените ресурси – добри практики и решения.

Доц. д-р Мария Станимирова като председател на организационния комитет откри кръглата маса. Приветствие към организаторите от името на ректора на Икономически университет – Варна поднесе доц. д-р Радан Мирянов – заместник-ректор по интернационализация. Организаторите получиха поздравителни адреси от колеги от катедра „Стокознание“ и катедра „Правни науки“ при Икономически университет – Варна.

В рамките на дискусионните панели се представиха 14 презентации и над 20 изказвания. Доц. д-р Мария Станимирова представи задълбочен анализ на динамиката и тенденциите на пазара на земеделска земя в България, като акцентира на водещите фактори, влияещи на цената на земеделската земя за периода 2000-2018 г. Гл. ас. д-р Дамян Киречев запозна аудиторията със състоянието в използването на земята в България и по статистически райони, както и с тенденциите в промените на площите със селскостопанско предназначение, използваната земеделска площ и обработваемата земя.

Доц. д-р Милена Мотева от Университета за архитектура, строителство и геодезия представи актуални въпроси на устройственото планиране на земеделските територии и направи широка оценка на съвременната нормативна уредба. Според доц. Мотева „земеделската територия се нуждае от комплексно и интегрирано устройствено планиране, в съответствие с динамичната икономическа и природна среда“.

Като представител на държавната администрация Димитър Върбанов – директор на Областна дирекция земеделие – Шумен, запозна участващите в дискусията с ролята на държавната администрация при създаване на масиви за ползване на земеделските земи. Презентацията предизвика широка дискусия относно промените в нормативната уредба свързана със земеделските земи, дейностите на администрацията, въпросите за комасацията на земята и др.

Особен интерес предизвикаха презентациите на Ирена Трифонова от „Агрион Инвест“ АД и Милен Влаев от „Банка ДСК“ ЕАД във връзка с финансиране на покупката на земеделски земи с финансово инструменти.

Обект на дискусии бяха актуални въпроси, свързани с оценяването, представянето и оповестяването на земята като инвестиционен имот, данъчното третиране на поземлените ресурси и трудово-правни отношения в сферата на заетостта в земеделието.

Интерес предизвика докладът на гл.ас. д-р Антоанета Стоянова за земеделската земя като източник на опасности за храните. Възприема се идеята, че повишаването на безопасността на храните и гарантирането на здравето на консуматорите следва да е в основата на стратегиите на всички участници в хранителната верига. В рамките на дискусията, свързана с устойчивото използване на поземлените ресурси, се представиха възможности за подобряване на управлението на земите и пасищата, чрез внедряване на агроекологични дейности.

В резултат на дискусията се доказа необходимостта от обсъждане на проблемите свързани с поземлените ресурси на широка основа, както и предлагане на мерки в посока подобряване на законодателството, административното прилагане на политиката свързана с използването на земята, подобряване на агроекологичното обслужване на земята, развитие на финансовите отношения при управлението на поземлените активи, постигане на баланс в агрохранителната верига и др.


Сборник с доклади от национална кръгла маса, 2018

Устойчиво развитие на лозаро-винарския сектор – предизвикателства и възможности за растеж
 

Националната кръгла маса на тема „Устойчиво развитие на лозаро-винарския сектор – предизвикателства и възможности за растеж“ се проведе на 15 ноември 2018 г. в Зала 1 на Икономически университет – Варна. Тя бе организирана от катедра „Аграрна икономика“ в сътрудничество с катедра „Правни науки“. На форума се дискутираха актуални въпроси и съвременни проблеми в развитието на лозарския бизнес в България, обмениха се мнения между представителите на научните среди, лозаро-винарския бизнес, администрацията и неправителствения сектор. В обсъжданията участваха представители и експерти на: катедра „Лозарство“ при Аграрен университет – Пловдив, Икономически университет – Варна; Териториалното звено на Изпълнителната агенция по лозата и виното (ИАЛВ); Регионалната лозаро-винарска камара „Черноморска“ – Варна; Варненската търговско-индустриална камара; Асоциацията на земеделските производители в България; Областната дирекция „Земеделие“ – Варна; Агенцията за икономическо развитие – Варна; Контролно-техническата инспекция  - Варна; Териториалното звено – Варна на Националната служба за съвети в земеделието; Административен съд – Варна; „Банка ДСК“ ЕАД; сомелиерски организации; собственици на лозарски стопанства; мениджъри на винарски изби; експерти в производството на посадъчен материал и др.

Презентациите на кръглата маса бяха структурирани в няколко направления:

  • Съвременни предизвикателства и политика за подкрепа на лозаро-винарския бизнес;
  • Енологични и устойчиви практики в лозаро-винарския сектор;
  • Правно-нормативни проблеми при функционирането на лозаро-винарския сектор;
  • Икономически отношения в лозаро-винарския сектор за постигане на конкурентноспособно развитие.

В рамките на дискусионните панели се представиха над 20 презентации и изказвания. Татяна Петрова от ИАЛВ представи дейностите на Изпълнителната агенция и възможностите, които предоставя за сектора приетата наскоро Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор на България за периода 2019-2023 г. Представители на катедра „Аграрна икономика“ запознаха участниците в дискусията със съвременни тенденции на българското лозарство и винарство, състоянието на търговията с вина, както и подкрепата за подкрепа на сектора в динамика.

Особен интерес предизвика изнесеният доклад от водещи специалисти от катедра „Лозарство“ на Аграрен университет – Пловдив, и фирма „АМВ-Агро“ ООД за влиянието на екстремните климатични фактори върху развитието на лозите. Според доц. д-р Ангел Иванов, проф. д.с.н. Димитър Брайков, проф. д.с.н. Венелин Ройчев, д-р Венета Янева и Милко Янев е необходимо прилагане на ефективни агротехнически и други средства срещу съпътстващи отглеждането на лозята негативни природни явления, правилен подбор на сортовете, подкрепа развитието на производството на лозов посадъчен материал.

Обект на дискусии бяха и проблеми, свързани с нестабилността на нормативната рамка за лозаро-винарския сектор. Представители на катедра „Правни науки“ при ИУ – Варна и експерти запознаха аудиторията с някои правни аспекти на трудовите договори в лозарските стопанства. Съдия Марияна Ширванян направи правен анализ на административно-наказателни разпоредби и правомощията на контролно органи свързани с лозята и виното.

Сериозен акцент в дискусията бяха икономическите отношения в развитието на лозаро-винарския сектор. Проф. д-р Надя Костова запозна присъстващите с особеностите при отчитането и оценяването на лозовите масиви и счетоводните проблеми за предприятията, свързани с третирането на публичните помощи за лозаро-винарските стопанства. В дискусиите се включиха въпроси за стратегическото развитие на сектора, кредитните отношения, разширяването на интеграционните връзки; развитието на инвестиционния процес и др.

Висока оценка на форума получи презентацията на Марин Атанасов – представител на Brand Marketing Organization World Wines, който представи задълбочен анализ на промоцията на български вина от местни сортове в САЩ. Според г-н Атанасов, за да открием специфичния характер и уникалността  на нашия тероар, трябва да оставим големите девет сорта „да говорят“ в нашите вина с минимална интервенцията от технолога. Успешни са тези вина, които са от малки региони и са приели уникалността на мястото, където са създадени.

В резултат на дискусията се доказа необходимостта от обсъждане на проблемите на сектора, както и предлагане на комплексни мерки за спиране на неблагоприятните тенденции в бранша; разширяване на ролята на държавата за осигуряване на условия за развитие и подкрепа на иновациите и инвестициите в сектора; необходимостта от усъвършенстване на сортовете и подкрепата на производството на посадъчен материал; подобряване на агротехническото управление на лозите в България; стимулиране на производството на вина със ЗНП; необходимост от подобряване на представянето на българските брандове вина на международните пазари и т.н.

В заключителната част на научния форум се проведе дегустация на вина от местни български сортове лози „Гергана“ (Царев брод, 2017) и „Широка мелнишка&Пино Ноар“ (Вила Мелник, 2014) в кафе „Академика“ на ИУ-Варна. Дегустацията беше осъществена с любезната подкрепа на г-н Марин Атанасов, Brand Ambassador, Brand Marketing Organization World Wine.

Сборник с доклади от научно-практическа конференция, 2017

Агробизнесът и селските райони – икономика, иновации и растеж
 

На 12 октомври 2017 г. в Икономически университет – Варна се проведе традиционната Научно-практическа конференция на тема „Агробизнесът и селските райони – икономика, иновации и растеж". Съорганизатор на конференцията беше Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ).

Фокусът на конференцията беше, както върху българския модел на земеделие и развитието на селските райони, така и върху Общата селскостопанска политика (ОСП) и приоритетите й след 2020.

На откриването присъстваха и поднесоха поздравленията си ректора на ИУ-Варна, зам. ректор Учебна дейност и акредитация - проф. д-р Е. Станимиров, зам. ректор Научно-изследователска дейност - проф. д-р Веселин Хаджиев и ръководители на катедри от Университета.

На студенти от специалност "Аграрен бизнес" в бакалавърска и магистърска степен  (Нели Василева - 1 курс; Десислава Петкова - 1 курс и Димо Загорчев - 5 курс) бяха предоставени еднократни стипендии от бизнеса за най-висок успех при приема в специалността. Отличените студенти получиха сертификати лично от Ректора на ИУ-Варна - проф. д-р Пламен Илиев.

В конференцията се включиха над 50 участника от водещите университети, които обучават студенти по аграрни специалности (ИУ-Варна, УНСС, СА-Свищов, РУ "Ангел Кънчев" - Русе, АУ-Пловдив, Тракийски университет - Стара Загора) и от научноизследователските институти към БАН (Института по аграрна икономика и Института за икономически изследвания).

Важен акцент във форума беше сътрудничеството между университетите и бизнеса при обучението на студентите, а в рамките на събитието се проведе работна среща с  участието на бизнеса и администрацията в аграрния сектор. Сред участващите в дискусията представители на държавни и общински институции бяха Йордан Йорданов – директор на ОД „Земеделие“ гр.Варна; Айрие Ибрямова - директор на ДФЗ - Варна; Валентина Френкева - директор на ОД"Земеделие" гр. Разград;  Златан Йорданов – директор на НСРЗ - Варна; Дарина Василева - директор на НСРС - Добрич; Виктория Маринова - управител на Областен информационен център - Варна; Юри Зарев - ръководител на ТОО на НССЗ-Варна, Николай Малев - общински съветник общ. Варна и др. Активно участие в събитието имаше от страна на представители на бизнеса и браншови организации в агросектора, сред които: Варненска търговско - индустриална камара; Биоградина "Туинс" - с. Близнаци; "Бард 90" ЕООД; "Агроспектър"АД; "Свемар" ООД; "Модул Солар БГ"ООД; "Ред Ривър България" ЕООД; „БГ АГРО“ АД;  Кооперативен аграрен съюзи др.

Първият пленарен доклад за състоянието, проблемите и възможностите за развитие на българския модел на земеделие представиха проф. дин Юлия Дойчинова и проф. дин Иван Кънчев (УНСС). Вторият пленарен доклад за поуките и предизвикателствата пред земеделските стопанства у нас от приложението на Общата селскостопанска политика (ОСП) бе изнесен от проф. д-р Красимира Кънева от Института по аграрна икономика -София. С третия пленарен доклад Таня Дъбнишка, изпълнителен директор на АЗПБ, представи българските приоритети по отношение на ОСП след 2020 г. В заключителната част на пленарната сесия доц. д-р Мария Станимирова, ръководител катедра "Аграрна икономика" при ИУ-Варна акцентира на ролята на сътрудничеството университет-бизнес. Научните разработки на останалите участници бяха разпределени в две секции, а именно „Икономика иновации и растеж на агробизнеса“ и „Предизвикателства пред аграрната политика и интегрираното развитие на селските райони“. Докладите, представени на конференцията провокираха оживена дискусия сред присъстващите представители на бизнеса, институциите и научните среди.