Икономически университет – Варна и Националната агенция за оценяване и акредитация организираха семинар на тема „Предизвикателства пред развитието на висшето образование в България“. Той се проведе на 27.05.2024 г. присъствено и онлайн.
Форумът беше открит от министъра на образованието и науката проф. д-р Галин Цоков, който се включи онлайн, и ректора на ИУ – Варна проф. д-р Евгени Станимиров. В семинара участваха още председателят на Националната агенция за оценяване и акредитация проф. д-р Елиза Стефанова, зам.-председателят проф. д-р Мария Шнитер, доц. д-р Силвия Цветанска – член на Акредитационния съвет, председателят на Съвета на ректорите на висшите училища в Република България проф. д-р Миглена Темелкова, председателят на Комисията по образование и наука в 49-ото Народно събрание Красимир Вълчев, доц. д-р инж. Медиха Мехмед-Хамза – член на Комисията по образование и наука в НС, областният управител на Варна проф. д-р Андрияна Андреева, ректори на висши училища в страната, представители на МОН, образователни институции, синдикати, партньори от бизнеса.
В Модул 1. на тема „Осигуряване на качеството във висшето образование: акредитация – регламентация, реализация, предизвикателства и перспективи“ участваха проф. д-р Елиза Стефанова – председател на Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА); проф. д. н. к. Мария Шнитер – зам.-председател на НАОА; доц. д-р Силвия Цветанска – член на Акредитационния съвет.
Модул 2. на тема „Предизвикателства пред развитието на висшето образование в България“ и дискусията в него бяха модерирани от Красимир Вълчев – председател на Комисията по образование и наука в 49-ото Народно събрание, и доц. д-р инж. Медиха Мехмед-Хамза – член на Комисията по образование и наука в 49-ото Народно събрание.
Модератор на Модул 3. на тема „Визия за висшето образование в България“ беше проф. д-р Миглена Темелкова – председател на Съвета на ректорите.
„Предизвикателствата в законовите промени са много важни за висшето образование в България. В бъдещия парламент трябва да се види доколко могат да се диференцират и определят с точни характеристики и финансиране различните типове училища като изследователски, образователни и професионални, както и да имат ли отделен статут академиите по изкуства.“ – заяви в обръщението си към участниците в семинара служебният министър на образованието и науката проф. д-р Галин Цоков. Според него много важно предизвикателство е начинът на финансиране на висшето образование, който не е свързан само с промените в закона, а и с прилагането на подзаконовата рамка, защото не е на брой преподаватели и студенти, а на база качество, което означава много упорита съвместна работа, за да се определи съотношението в отделните професионални направления. Според министър Цоков обаче насочването на средства именно за качество за съжаление не се е реализирало в последния бюджет, въпреки настояванията на Министерството на образованието и науката (МОН) и на ресорната комисия в Народното събрание. Той заяви, че системата на висшето образование е една от най-добре реформираните социокултурни системи у нас. Според него едни от достиженията в нашето общество, които трябва все по-често да се сочат като пример, са свързани с дейността на Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) и нормативните промени, които целят оценяване и финансиране съобразно качеството. В резултат на тези политики средства се получават за качество и има напредък във висшето образование в България, изтъкна проф. Цоков. Според него всичко това е свързано с водените в последните години целенасочени политики висшето образование да се приоритизира като професионални направления и възможности във връзка с потребителите, икономиката и реалната практика. „Постигнато е много, но има и предизвикателства, които трябва да бъдат решени.“– заяви проф. Цоков и съобщи, че МОН има два проекта, които са свързани с темата на семинара. Единият планира изграждане на цялостна информационна система, свързана с Националната агенция за оценяване и акредитация и висшите училища, за да има по-бързо придвижване на актуална информация по отношение на работата и регистрите. Вторият ще стартира до месеци като продължение на проекта за студентски практики с много важен модул, уреждащ дуалното обучение в българското висше образование. „Това е една неизползвана възможност да се свържем с пазара на труда и работодателите и се надявам, че всички университети ще бъдат включени в този проект.“ – коментира министър Цоков.
„Критериите за оценка качеството на висшето образование у нас са като европейските, но е нужно да се намалят индикаторите, на база на които се извършва.“ – заяви проф. д-р Елиза Стефанова – председател на НАОА. В момента индикаторите са 100 и това затруднява висшите училища. Проф. Стефанова допълни, че вече е направена някаква диференциация на университетите, например на академиите по изкуства и по спорт. „Тепърва обаче е нужно още прецизиране, за да отговарят индикаторите в по-голяма степен на спецификата на различните висши училища.“ – заяви председателят на НАОА. Тя подчерта, че е задължително да се изгради и единна електронна инфраструктура, която да облекчи още повече процеса на оценяване на университетите.
„Качеството на висшето образование е много комплексен феномен и досега никъде по света не е даден обективен отговор какво точно представлява.“ – заяви ректорът на Икономически университет – Варна проф. д-р Евгени Станимиров. Според него опитите за измерването на качеството изискват да се намери пресечната точка между обективните и необективните критерии, защото понякога вторите са от изключително значение, например свързаните с изкуствата. Проф. Станимиров допълни, че бъдещето наистина е в разработването на хибридни дисциплини между университетите – ИУ – Варна има такива както с български, така и с чуждестранни висши училища.
Проф. д-р Миглена Темелкова изтъкна, че най-важното е да се направи дигиталната система, предвидена в Закона за висшето образование, която ще позволява много по-лесното набавяне на документите, нужни на НАОА за акредитацията на университетите. Според нея е задължително да се съкратят сроковете на оценяването им, което сега продължава над една година. Като проблем проф. Темелкова посочи и това, че в страната има три вида висши училища, но законът дефинира само научноизследователските. Тя смята, че е нужно да се изработи нормативна уредба и за другите два вида – практико-приложни и образователни, а на тази база би следвало и критериите за акредитацията им да са различни. Съветът на ректорите на висшите училища има предложения, участва във всички работни групи по темата. През последната година се работи активно точно върху дефинирането на висшите училища. „Накрая нищо от това, което обсъждахме, не влезе в пленарна зала, а бе иницииран законопроектът за премахването на студентските такси.“ – коментира проф. Темелкова.
27 май 2024
