Икономически университет – Варна

Доц. д-р Евгени Евгениев
Първи секретар, Сектор "Наука"
Постоянно представителство на Република България към Европейския съюз
гр. Брюксел, Кралство Белгия

Доц. Евгениев работи в Постоянното представителство на Република България към Европейския съюз от септември 2018 г. Той е основен преговарящ за Република България по законодателни досиета, свързани с научни изследвания и иновации, вкл. "Хоризонт Европа", която е рамковата програма за учените за 2021-2027 г.

Преди да заеме дипломатическа позиция и да се премести в гр. Брюксел, той съветва министъра на образованието и науката на Република България между 2016 г. и 2018 г., а също така изпълнява длъжността на зам.-ректор на водещо частно висше училище в гр. София между 2015 г. и 2018 г. Доц. Евгениев разполага с преподавателски и изследователски опит по теми, свързани с финансиране и политики за иновации, предприемачество, научни изследвания и технологична комерсиализация в академични институции в Eвропа и Азия, като Будапеща, Истанбул, Парма, Сеул, София, и Флоренция. От 2003 г. до днес той е бил научен ръководител на над 200 магистри и е ръководил научната работа на трима докторанти.

Доц. Евгениев има също така близо 10-годишен опит в Световната банка като специалист по развитие на частния сектор в Регион Европа и Централна Азия. Работил е с правителствата на България, Хърватия, Чехия, Словакия, Румъния и Казахстан между 2007 г. и 2015 г. в областта на иновациите и научните изследвания, бизнес регулирането и достъпа до финансиране. Успява да привлече над 2.5 млн. щ.д. в аналитични и консултантски проекти на Световната банка за България, а също така подготвя и първия проект за иновации в Централна и Източна Европа за Световната банка, финансиран от Министерство на икономиката и енергетиката на Република България в размер на над 2 млн. щ.д. на основата на който възниква Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност 2014-2020 г.".

Доц. Евгениев е водещ автор на редица стратегически изследвания за България, като например Иновационна стратегия за интелигентна специализация (2013 г.), Диагностичен преглед на научната инфраструктура (2017 г.), Национална пътна карта за научна инфраструктура (2017 г.) и Социално-икономическо въздействие на университетите и научните институти (2018 г.). Автор е също така на над 20 доклада на Световната банка, а освен това е допринесъл за изготвянето на доклади и на други международни институции, като Международния валутен фонд-Вашингтон, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие-Париж, Организацията на ООН за индустриално развитие - Виена, и др. Публикувал е три книги, а през 2020 г. се очаква да излезе негова монография в съавторство на тема "Рисковото финансиране в Израел и препоръки за България".

Възпитаник е на Икономически университет – Варна (1995-2000 г.), където се дипломира като икономист, а след това завършва втора магистратура по Политически науки в Централноевропейския университет - Будапеща (2000 г.), където защитава и своя докторат в областта на публичните политики и политическата икономия в края на 2006 г. Междувременно, той прави 10-месечна специализация по Европейски науки в Европейския колеж в Парма (2003-2004 г.), а след това работи като гост-научен изследовател в престижния Европейския университетски институт в гр. Флоренция (2004-2005 г.).

Владее писмено и говоримо английски, италиански, руски и сръбски езици, а в момента изучава френски език.

Светлозар Андреев получава докторска степен в Европейския университетски институт – Флоренция през 2003 г. с докторска дисертация по сравнителни политически науки.

Преди и след връчването на докторантурата си е гостуващ преподавател в Нюйоркския университет (САЩ), Университета в Сиена (Италия), Университета на Уестминстър (Обединеното кралство), и СУ "Св. Кл. Охридски". Освен това е бил научен сътрудник в St. Anthony's College, Оксфорд (Обединеното кралство) и в CEPC, Мадрид (Испания).

Има над 30 научни публикации в международни списания и издателства. От 2008 г. работи в Комитета на регионите на Европейския съюз в Брюксел.

Красимир Й. Николов е началник отдел "Европейска интеграция, политически въпроси, преса и информация" в Делегацията на Европейския съюз (ЕС) в Босна и Херцеговина от септември 2018 г.

Той става служител в Генералната дирекция за външни отношения на Европейската комисия в Брюксел през януари 2010 г. От създаването на Европейската служба за външни действия (ЕСВД) през 2011 г. работи в нея по такива невралгични теми като миграция, отношения на ЕС с Русия, с Израел и Палестина, политика на разширяване и политика на съседство. Преди да стане функционер на ЕС, той е участвал във формулирането на българската външна политика по няколко проекта, свързани с ЕС, като е работил с министри от различни правителства – за споразумението за асоцииране на България към ЕС с Илко Ескенази през 1993-1994 г., за Европейския конвент и комуникацията на присъединяването на България към ЕС с Меглена Кунева през 2000-2003 г., за Черноморската синергия с Ивайло Калфин през 2006-2008 г.; бил е и член на президентския съвет по евро-атлантическа интеграция (2001-2006 г.). От 2004 до 2009 г. е бил Жан Моне професор по европейски политики във Варненския свободен университет "Черноризец Храбър"; преподавал е и в Софийския университет "Св. Кл. Охридски" и Нов български университет, както и в университети в Гърция, Белгия, Франция, Русия и Норвегия. От 2000 до 2009 г. е участвал в повече от десет международни научно-изследователски проекта по рамковите програми на ЕС; бил е национално контактно лице за обществени науки по 6-та РП.

Написал е над 80 рецензирани публикации в България и чужбина. Бил е главен експерт, а по-късно директор на Института за европейски изследвания и информация (1991-2002 г.), както и главен секретар на Българската асоциация за изследвания на Европейската общност / БЕКСА (1993-2009 г.).