Честит празник на всички четящи хора, на всички автори, на пазителите на книгите библиотекарите! Честит празник на нашите студенти по случай международния ден на книгата! Поздрав за всички Вас е есето на Костадин Ганков, спечелило първо място в конкурса, организиран от катедра "Правни науки" и университетската библиотека през 2016 година.
"Библиотеката на 21 век - традиции и модерност"
Не ми се иска да започвам това есе с търсене на смисъл в думи. Нито ми се иска да разглеждам библиотеката, обител на познанието, във времеви или каквито и да е други рамки. Защото познанието не е подвластно на времето, а неговият дом е като необятен рай за човека, сътворен и откърмен в жажда за разбиране на света. Не считам за редно и да използваме думи, като модерност или мода - това е просто едно мимолетно лакантушене, неприсъщо за колосалната същност на библиотеката.
В този ред на мисли, ще представя своята ренесансова, класическа, дори романтична визия за библиотеката. Не съвременна, а устойчива във времето, не модерна, а технологично прогресивна.
Представете си, че авторите на книги в библиотеката оживяват. Прехвърляте поглед от ред на ред и фокусирате Адам Смит, който се опитва да си намери място на същия неудобен, но модерен стол, на който и вие сте седели до преди секунди. Няма къде да си подпреш двете ръце, а какво му остава на човека, като има трета? Разбира се, Дейвид Рикардо и Джон Мил се оглеждат за удобно местенце, където да изпият по чаша отлежало уиски и да обсъдят последните си трудове без да ги видят библиотекарките, че е забранено пиенето от чаша в залата за четене. Поглеждате отново към редовете и виждате Карл Маркс, самодоволно усмихнат държи в ръце "Мизерия на философията", вдига буйни вежди и дразни Прудон, който се прави на разсеян и щрака копчето на модерната настолна лампа, която и без това не свети. И целият този театър се разиграва на фона на едно жизнерадостно "Болеро". Грандиозна комедия! Кара ме да си задам един въпрос: Чувстват ли се комфортно постоянните обитатели на библиотечния Олимп? Питам се предразполага ли модерната обстановка към научна и философска дейност? Или днес вече не държим на това?!
За да довърша трънливият път, по който вече поех, ще оставя хуморът в предходния абзац и ще застана сериозно, до колкото е възможно, зад тезата, че една авторитетна библиотека в двадесет и първи век, не може да бъде наречена модерна.
Модата е масово явление, което е присъщо за всички аспекти на живота – наука, изкуство, бит, култура и днес има доста по-широк смисъл от промяна в облеклото. В двадесет и първи век е модерно да водим прагматичен живот. Модерно е да си богат, заради което си готов да работиш 25 от 24 часа, работиш дори в "шестък след обед"! Представяте ли си? Кой луд работи в "шестък следобед"? Модерно е да си бохем! Модерно е да си кретен! Модерно е да си с костюм! Модерно е да си с потник и къси гащи – къси, нали разбирате? Може и без! Модерно е да си учтив! Модерно е да си невъзпитан! Модерно е още да си критик, също така е модерно да си романтик! Пак се отплеснах! Изобщо каква мода гоним? Какво целим? Защо я гоним? Ако целим да сме стара коза, тичаща след малкото си... вероятно вече сме успели!
Ние я създаваме!
Разрушете тавана, пускайте лампите! Нека бъде "фар" за изгубените в морето от глупост жадни души. Днес една библиотека може да бъде галерия, бар, концертна зала, може да бъде всичко което си помислите! Нещо повече - наложително е да бъде всичко това! По този начин ще се получи така необходимият синтез между наука и изкуство! Само си представете - новият ренесансов период започва! Новата мода! Наука и изкуство – заедно под звездите. Ах, каква романтика! Нека си говорим за любов, какво по устойчиво и продуктивно от любовта?!
След като разнищихме случая с модата и има "хепи енд", можем да подхванем технологичните работи. Ние, децата на 21 век, разглеждаме технологиите като нещо обичайно и крайно необходимо. За това се налага библиотеките днес да разполагат с този ресурс. Въпреки това искаме да прокарваме пръсти през хартиените страници, както са правили тези преди нас и тези преди тях и т.н. Работата е там, че хартията се износва и по този начин единични екземпляри остават дълбоко в мазетата, създавайки нови хабитати за клетите лишеи. И въпреки привидната социална отговорност, често щетите са непоправими. Технологиите дават една уникална възможност да запазим в неизчерпаеми количества информацията от архивите за неопределен период от време, което позволява строителите на утрешния ден да черпят знание от извора, без носителят да се амортизира. Така основната роля на библиотеките е солидно подплатена и се открива един напълно нов хоризонт за развитие.
Традициите май ги пренебрегнах... но нищо, така или иначе не съм само аз.
За традиции може да си поговорим, когато седна на стар изтъркан "Честърфилд" с чаша евксиновградско вино в ръка, "Богатството на народите" в другата, с третата рисувам, с четвъртата пиша труда на живота си, с петата това есе и...май нямам повече ръце... Всяка библиотека е изработена от майстор в резбарското изкуство. Целият интериор е оформен в неокласически стил с лек дъх на барокова "перла", достойно за сградата, проектирана от архитект Никола Лазаров! Докато тая работа не стане, ще цитирам един стар приятел:
Думи...думи...думи...
Уточнение: "Днес една библиотека може да бъде всичко, което си помислите!" НЕ може да бъде бардак, въпреки че на постоянните обитатели може да им хареса... добре де... може – но не е желателно. Така че Смит, Кейнс, Маркс, както казваше Тодор Колев - "СОРИ"!
24 апр 2020
