Дискусионен форум на тема „Приложение на изкуствения интелект в различните обществени сфери – перспективи и рискове“ с участието на д-р Емил Радев – член на Европейския парламент, се проведе онлайн на 15.04.2021 г. Събитието беше част от програмата на Седмицата на правото в Икономически университет – Варна, организирана за шеста поредна година от катедра „Правни науки“.
Във форума участваха ректорът на ИУ – Варна проф. д-р Евгени Станимиров, зам.-ректорът по научноизследователска дейност и развитие на кадрите проф. д-р Надя Костова и доц. д-р Андрияна Андреева – ръководител на катедра „Правни науки“ и директор на Центъра за магистърско обучение, която откри събитието. „Свидетели сме на бързо развитие на дигитализацията, която предизвиква промени във всички аспекти на обществените отношения. Няма сфера от обществения, както и личния живот, която да не е засегната от процеса. Изкуствен интелект (ИИ) е навлязъл не само във високотехнологичните производства, но и в ежедневни дейности. Този технологичен напредък е безспорно позитивен за преминаването и в една нова епоха. Но наред с позитивите, с които се свързва, ИИ поставя и редица предизвикателства, както пред международните институции, така и пред публичните власти на отделните държави, пред неправителствения сектор, работодателите и не на последно място пред академичната общност... В институционален европейски аспект проблемът за употребата на ИИ е в отсъствие на единна нормативна система, създаваща механизъм както за коректна употреба, така и за ясни правила за отговорност. За нас е привилегия днес да имаме възможност да дебатираме тематиката, свързана с ИИ, с г-н Радев.“ – заяви доц. Андреева.
В приветствието си към участниците ректорът проф. д-р Евгени Станимиров подчерта: „Дигитализацията и глобализацията провокират множество предизвикателствата пред екосистемите на отделните държави, пред компаниите и пред всеки отделен човек. Ежедневно технологиите променят света на труда чрез: замяна, създаване и трансформиране на работни места. Вече имаме емоционално интелигентни роботи, самообучаващи се системи за обработка на данни, преносими устройства, които „чуват“ и разпознават казаното наум, виртуални огледала, чатботове, сензори, които следят какво пазаруваме, за да ни „чарджват“ след напускане на търговския обект и др. Дигитализацията стимулира глобалния трансфер на ноу-хау и по-бързото възприемане, адаптиране, доразвиване и имплементиране на нови бизнес модели, което стимулира икономическото развитие, но… важно условие е екосистемите да са подготвени за това или бързо да успеят да се адаптират. В условия на глобална пандемия за всички стана ясно, че обществените системи не бяха готови да посрещнат предизвикателството и не само... Осигуряването на растеж ще изисква преосмисляне и дори трансформиране в различни разрези и с нееднаква скорост на обществени екосистеми, което поставя много нелеки за решаване въпроси със социална, икономическа, етична, психологическа и юридическа проекция. Ето защо дебатът с насоченост към перспективите и рисковете от приложението на изкуствения интелект в различните обществени сфери. Важно е да се идентифицират тенденциите при управление на иновациите и цифровата трансформация на индустриите. Това поставя въпроси, свързани с управление на риска, работа в глобални мрежи и споделяне на ценности чрез устойчиви иновационни модели, кризисен мениджмънт, осигуряване на относителна стабилност на веригите на доставки и други, като всичко това е в контекста на развитието на изкуствения интелект като средство за иновации в индустриална среда, и то при спазване на принципите за етично и социално отговорно поведение.“
По време на форума д-р Емил Радев, който е възпитаник на ИУ – Варна, запозна участниците с различните сфери на прилагане на изкуствения интелект, правните и етични предизвикателства в тази област, както и работата на европейските институции за създаването на правна рамка за регулиране на процесите в ЕС. Изкуственият интелект безспорно се превърна в област от стратегическо значение и ключов двигател на икономическото развитие в последните десетилетия. Той може да донесе решения и огромни ползи за обществото, като се започне от автономни устройства, продукти и услуги, улесняващи бита ни, и се стигне до по-добро здравеопазване, по-удобен транспорт, по-устойчиво земеделие. Някои възможности, получени от използването на ИИ, като например технологии за събиране на големи данни и възможности за разширен анализ са от значение за много различни сектори. Потенциалът на ИИ вече може да се види в реалния свят чрез успешно внедрени от конкретни корпорации системи, в резултат на които са постигнати ясно изразени ползи в различни индустрии.
„Етиката е в центъра на дебата, който се води в ЕС относно изкуствения интелект”, подчерта Емил Радев. Той представи препоръките, включени в приетите от Европейския парламент доклади и предшестващи очакваното до дни предложение на Европейската комисия за пакет от правила. „ЕС пое ангажимент да разработи подход, ориентиран към човека, и заема особено твърда позиция по въпросите, свързани с поверителността, защитата на данните и правилата за недопускане на дискриминация”, отбеляза българският евродепутат. По думите му стратегическият подход на ЕС е значително различен от този на САЩ, който е на основата на саморегулирането и се фокусира върху инициативи на частния сектор. „Различен е и от китайската стратегия, която дава приоритет на ръководен от правителството подход, със значителна координация между частния и публичния сектор”, допълни Радев. Той обаче уточни, че инвестициите в изкуствен интелект в Северна Америка са 6 пъти повече. „Изпреварва ни и Азия, а при подходяща среда за развитие Европа има потенциал не само да догони, но и да заеме лидерско място”, смята евродепутатът. Той цитира доклад за европейската оценка на добавената стойност, според който общата етична рамка може да донесе на ЕС 294,9 млрд. евро допълнителен Брутен вътрешен продукт и 4,6 млн. допълнителни работни места до 2030 г.
Емил Радев изрази позицията, че ЕС трябва да се възползва от отсъствието на конкуриращ се глобален модел на управление и да спечели пълните предимства на „първия двигател“, установявайки стандартите по отношение на етичните въпроси, свързани с изкуствения интелект. Общоевропейските законодателни действия ще осигурят на индустрията в ЕС конкурентно преимущество, убеден е евродепутатът. Той подчерта, че европейските потребители очакват еднакви права и равнище на безопасност, независимо дали даден продукт или система използва изкуствен интелект или не. Затова тези, които разработват и внедряват технологии с изкуствен интелект, вече са обект на европейското законодателство в областта на основните права. То засяга защитата на данните, неприкосновеността на личния живот, недискриминацията.
„Създавайки ясна европейска регулаторна рамка обаче не просто ще генерираме оптимални в социално, екологично и икономическо отношение резултати, но и ще подпомогнем установяването на среда на доверие към изкуствения интелект”, заяви още Емил Радев. По данни на Евробарометър 88% от европейците смятат, че технологиите с изкуствен интелект изискват внимателно управление. В същото време 61% гледат положително на изкуствения интелект и роботите.
„Законодателните решения, които ще очертаят общоевропейската правна рамка в тази сфера, трябва да гарантират ефективното й прилагане, демократичен надзор и отчетност. Неизбежно е да се налагат рестрикции, за да се осигурят механизми за защита на човешките права и ценностите на ЕС, но тези рестрикции не бива да спират развитието на високотехнологичния бизнес”, посочи в заключение Емил Радев, като се обяви за балансиран подход при регулацията.
15 апр 2021
